Стаята на Рен

Стаята не разполагаше кой знае с какво. В нея беше поставено едно легло, персон и половина, на прожина, хвърлен един матрак отгоре му и застлано с бели, нови чаршафи. Възглавницата беше удобна.
До прозорецът се намираше едно бюро с три стола около него, на стената имаше един голям шкаф, който бе предназначен за посуда, подправки и книги.
Коридорът беше малък. Той водеше към външната врата и банята. Въпреки малкото му пространство, някак си бяха успяли да съберат трикрилен гардероб в него.
В банята имаше вана, която не беше нова, но беше запазена, умивалник и шкафче за лични вещи.

Кристофър ме въведе в стаята ми след доста вървене. По принцип разстоянието се взимаше за няма и 5 минути, но с неговото темпо отне близо 15. Голяма умора, голямо нещо. Първото, което забелязах и което ми хареса бе прозореца. Некромансър съм, това е така, но обичам светлината. По-точно лунната светлина. В това отношение бях малко като вампир. Луната ми действаше опияняващо и....ами да кажем, че ще разберете още как. Оставих чантата си и заоглеждах. Като цяло не бе кой знае какво, но имаше всичко необходимо и ми допадна. Не съм от алчните, не ми е нужен много лукс. Тоновете бяха мрачни, което допринесе за насладата ми. Банята също бе достатъчно запазена. Като цяло съм доволна. Оставих меча си окачен на шкафа на стената и Блеки на почетно място до него.
-Не е зле!
Хванах сака и почнах да подреждам дрехите си. Гардероба ми стигна, даже остана допълнително място. Извадих и една черна кама, която поставих до меча. Това бяха оръжията ми, поне за сега. Другото, което зае място на шкафа бяха няколко книги, които успях да запазя при пътуванията си. Пооправих всичко общо взето бързо, без да обръщам много внимание на Крис. Трябваше да се настаня все пак.

Кристофър влезе по нея и я остави да разгледа всичко наоколо. Не го интересуваше какво мисли по въпроса, не искаше и да му споделя. Но дали щеше да му заговори, само Ши знаеше.
Кристофър свали косата от гърба си, издаде някакъв звук на странен език и от пода се появи една кокълеста ръка, която хвана оръжието и то остана изправено. Ленивият некромансър се пльосна на леглото като пресен дроб, скръсти ръцете зад тила си, затвори красивите си очи и моментално заспа. Край, това беше. Сън!

Когато разгледах всичко, видях че Крис спи. От пода стърчеше една ръка и държеше косата му. Интересно.... Беше следобед, някъде към 18 часа. Не ми се обикаляше наоколо. Не ми беше до хора, като цяло не ги обичам. Хич даже. По разбрани са след като умрат. Загледах се през прозореца към гората. Хмм и само като си помисля, че до онзи ден бях на отсрещната страна. Обърнах се и се съблякох, без да ме интересува дали младока на леглото ще се събуди или не. Махнах ботушите си и закрачих към банята, като с всяка следваща стъпка свалях по дреха и я хвърлях на пода. Влязох вече гола и за минута се огледах на огледалото. Видях дългият белег ниско под стомахът ми и прокарах пръсти по него. Погледа ми бе безизразен. Обърнах се, не искам да мисля за онзи ден. Отидох до ваната и я напълних с топла вода. На шкафчето имаше сапуни и други тоалетни принадлежности. Взех едно шише и изсипах част от него във водата. Образува се много пяна, която покри цялата повърхност на ваната и топнах в нея. Стиснах очите и носа си и се потопих навътре. Стоях така близо 3 минути, когато въздуха почна да ми свършва се надигнах. Пригладих косата си назад и облегнах глава на парапета на ваната. Гледах в тавана известно време. Ръцете положих също странично на парапета. Краката извадих и разтворих, като положих бедрата си по същият начин, а от коляното надолу висяха във въздуха. Стоях така замислена сигурно 2 часа, че и повече. Водата отдавна беше изстинала, само пяната още стоеше и закриваше торса ми, но аз не излизах. Бях се вглъбила в себе си и изгубих представа за времето.

- Ааааааааааааааааааааааааааааааа! - Чу се ужасен вик от другата стая.
Кристофър скочи от леглото. Очите му си бяха променилои цвета. Колко много мразеше този момент! А как не обичаше да си прави живота проблемен! По-б-ле-мен!
Кристофър сложи ръката на челото си. Гореше. Мамка му! Мразеше да става така!
- Яре, яре... - Промълви той и се просна обратно на леглото, като беше закрик очите си с длани.
Този сън не предвещаваше нещо добро. Или предвещаваше. Ама трябваше ли да се буди по този нелеп начин? А сладката дрямка... няма я вече. Направо му се насълзиха очите от жал.

Сепнах се от нечии вик. От кой може да е? От Кристофър естествено. Нещо беше станало. Макар, че го познавам едвам от днес и ми минава през....за него, въпреки това се стреснах и притесних. Скочих от ваната и....какво?....По едната ми буза течеше сълза. Даже не бях усетила кога стана това. Избърсах я, не исках Крис да види, че съм плакала, още повече да ме пита защо. Изплакнах се за минута и се покрих с една достатъчно дълга кърпа. Не беше от най-дългите, но стигаше до бедрата ми. Излязох бързо от банята и го погледнах. Лежеше проснат по гръб, а дланите му бяха на очите му. Не знаех какво му е, не знаех какво да направя, просто...просто пристъпих към него. Седнах на леглото и го гледах с леко насълзени от преди това очи. Вдигнах ръка и понечих да го докосна, но на половината път се спрях и пръстите ми потрепнаха. Само след секунда продължих и поставих меката си длан на челото му. Гореше! Единственото, което ми идваше на ум бе да намокря кожата си от косата си. Направих го и пак я положих на челото му, за да утоли температурата. Не продумах нищо. Не искам да го питам как е. Той е от мъжете, които никога няма да кажат че са зле, както и аз никога не бих го казала. Просто го гледах докато галех страните му и се надявах да се оправи.

Кристофър откри очите си. Косата на Рен беше студен, но въпреки това... а?
- Какво, какво, какво, по дяволите, правиш? - Измърмори Кристофър изпод носа си, като се дръпна назад. - Човек и тука, и тука, и тука ли не може да поспи? Майка му стара, значи, значи, значи!!
Вътрешно нещо се сви в тялото на Кристофър. Това не беше на добре. Нещо щеше да стане, нещо, което нямаше да му хареса. Някой, някъде ровеше за... ровепе за злато и той, отново, щеше да излезе виновен. Това нямаше да го позволи за втори път. Вече не беше озни глупак, с който, като по-малък Контето и Лукас си играеха. Разби ги тогава, сега отново щеше да го направи. И... И този съм. А тази жена и тази коса... нямаше ли миг спокойствие, миг сън!?
Кристофър се изниза на другата страна, като стана от леглото и се втренчи в Джак.
- А ти, стари приятелю? Надявам се можеш да спиш, за разлика от мен. Колко много, колко благородно ти завиждам. Аз нямам този късмет от... от тогава.
Лявото око на Кристофър започна да тика. Физиономията му се разкриви. Яд се беше надигнал в него. Яд към... косата?
- Ах, ти, проклето прасе!! - Изрева яростно Кристофър, като беше стиснал юмрука си. - Джак! Стига си спал!
Кристофър скочи върху косата си и около двамата запона да се вдига облак прах, като от него се подаваха - крак, ръка, дръжка, крака, главата на Кристовфър, крак, острието на косата, която наричаше Джак.
След около петнадесет минути така, облакът изчезна и Кристофър се пльосна на земята, по гъз.
- Уф... Олекна ми... - Той се прозя. - А сега... сега, сега, сега... Да взема да посля ли? - Той се обърна към Рен с навлажнени очи, прозя се, примляска и стана от земята, като Джак не беше променил позицията си. Кокълестата ръка, явно, го държеше здраво.
Кристофър за едим миг се озова отново на леглото, легнал, закрил очите си с длани, косата на Рен отново беше върхо челото му, а от него се чуха мъркащи звучи:
- Оясуми насай, Рен, Рен, Рен... - Заспа.

Когато се дръпна се изплаших. Тоя не е в ред, а после на мен ми викат, че съм психично болна. Я стига!... Изведнъж скочи и почна да се бие с...косата?????? Стоях си на леглото. Не ми пукаше с кой се тупалка, но вдигаха прекалено много прах в моята стая!
-Кристофър! Спри се откачалнико! - провикнах се, аз
Излишно е да казвам, че не ме чу. Една сълзичка потече по челото ми. Ама, че идиот! Накрая спря и се тръшна пак на леглото. Заспа за секунда, голям късметлия. Аааа...Ама тая няма да я бъде! Без да му казвам нищо го избутах от външната страна и се метнах от вътрешната до стената.
-Моята стая! Моето легло! - измрънках и взех възглавницата изпод главата му. -Моята възглавница!
Легнах си като първия пич до него и метнах мократа си коса върху лицето му. Тя изплющя, а аз със смях му казах:
-Лека нощ, Крис, Крис, Крис...
След 15-тина минути заспах.
На сутринта се събудих и забелязах, че мъжа не се е помръдвал през цялата нощ, а косата ми още е на лицето му. Навдигнах се и го погледнах. Спеше като пън, а вече беше към 9 най-вероятно. Мхмммм...Стига му толкова, време е за ставане. Пъхнах ръце под тялото му, повдигнах го и го съборих от леглото на земята като се провикнах:
-Алееее хоп!
Той тупна, събуди се и ококорено ме погледна. Усмихнах му се невинно:
-О, извиняваййййй...Събудих ли те? - пърхах с мигли - Е, без това си буден да ставаме.
Скочих от леглото и почнах да подбирам гардероба си. Навлякох едни къси кожени панталони изпод кърпата си и вчерашните кожени ботуши до коленете. Махнах кърпата, пак не ми дремеше, че Кристофър е тук. Без това бях с гръб към него. Навлякох един черен потник и се обърнах към него.
-Е какво ще правим сега? - попитах като седнах на стола до бюрото.

Кристофър просто се тупна назад и унесено промърмори:
- ..е... сш...им... - Отново заспа.
Той излеждаше така спокоен, толкова дълбоко заспал. Дори лигичка се стичаше по лицето му. Сладур. И свиня да се качеше връз глог, нямаше да го събуди. Този път спеше, спеше наистина.

/Рен, опиши действията си. Едва ли ще може да го събудиш./

-Ем!... - повдигнах рамене. -Щом ще е така, аз излизам. Трябва да се разгледа тая къщурка.
Станах, взех Блеки под ръка и тръгнах към вратата. Преди да затворя се обърнах към Кристофър и видях как почти хъркаше. Поклатих глава:
-Приятни сънища, спяща красавице.
Излезнах.