Улиците

Улиците бяха вечно тъмни през ноща, а през деня нямаше никой, който да се осмели да се покаже тук. Обичайните обитатели бяха крадци, пияници и сводници.

Ха, игнорира ме! Голям праз! Щом няма да говорим, няма. Продължихме си пътя и стигнахме до някакъв квартал. Нямаше по пусти улици, честно. Не стига, че бяха грозни ами бяха и празни. Продължавах да си крача с широките стъпки и да ги следвам. Кога ли щяхме да стигнем?

Кристофър зави наляво по една странна уличка и влезе в някакво заведение. Александър го последва и двамата се настаниха на бара.

/Поли, драскай в Лука Лукавий VIII./