Улици

Улиците в богатата част на града бяха наистина големи и широка. В по-голямата част от времето гъмжаха от хора дошли да търсят удоволствия и развлечения. Имаше за всеки по нещо. Късметът отвеждаше повечето посетители точно там, където трябваше да бъдат.

Вървяхме с Александър един до друг, а Кристофър водеше. Тук беше хубаво. Широки улици, богаташки квартали. Имаше доста хора. Забелязах, че мъжете ме заглеждаха похотливо, а повечето момичета и по-възрастни жени неодобрително. Неподходящо ли бях облечена? Като се замисля повечето тук бяха изискани, за разлика от мен, но какво да се прави. След няколко минути спрях да им обръщам внимание. След още малко се обърнах към Алекс:
-Ей, Саше, знаеш ли, трябва да ми кажеш как поддържаш косата си толкова лъскава. Аз моята не мога да я докарам така. Някакъв специален шампоан ли използваш?
Беше ми доста интересно, изявявах се като жена поне за малко, хаха.

Александър продължи да ходи. Не й обърна внимание дори за момент.
За каква се мислеше новата. Никой не го харичаше Саше, Сашо, Алекс и подобни умалителни, никога. Това, че Кристофър му викаше така си имаше съвсем различна история, която го изключваше от правило.
Мислите на Александър започваха да се преплитат - те бяха ту кървави, ту похотливи, ту перверзни, ту отвратителни и всичките те насочени към Аро. А Кристофър? Какво си мислеше той в този момент? И Ши не можеше да предположи.
Александър виждаше само гърба му и как той крачеше напред в ленивата си крачка, косата му се клатеше по движенията на тялото, а Джак сякаш спеше на гърба му. Това беше толкова проблемно за него. Тогава защо, изобщо, се беше наем да го направи?

/Поли, пиши в Сейрей - Улиците./