Тронната зала не притежаваше лукса на чудото наречено врати и прозорци. Беше обгърната със зелен пламък от всички посоки, които окото можеше да възприеме. За някой беше огромна, за други - с килерни размери. Никой обаче, не пропускаше черния ониксов трон, намиращ се по средата. Той самият не беше нищо особено - напълно предвидим. Интересното беше, че тънеше до средата в черупки от шам-фъстъци.