Телепортът

Телепортът се намираше в една стара, запусната кула. Накога това беше камбанарията на града. Старите, пропукани камбани в основата му бяха наистина тъжна гледка, но в тях имаше някаква приказна красота и никой не беше посмял да ги изхвърли, или претопи метала за други цели.

Стигнахме до тук и навлязохме в старата вече кула. Докато те вървяха напред аз изостанах за минута. Погледнах нагоре към камбаните. Сърцевината им бе мрачна и сякаш нямаше край. Постоях така известно време замислена за толкова много неща. В този момент усетих някаква самота, която не бях изпитвала до сега. Бях ли сама? Да. А бях ли самотна? Не, не естествено. Нали си имах Блеки. Хах, да дружиш с череп. Това наистина е....
Александър ме откъсна от мислите ми като ме викна да ги настигна и само след няколко минути телепортът изпълни длъжността, за която беше създаден.