Покоите на Асиф бяха тотална противоположност, с онова което редките посетители очакваха. Стените бяха боядисани в слонова кост. Не бяха окрасени. Имаше 3 големи етажерки, които се бяха огънали под тежестта на множество книги и свитъци. Нямаше бюро, беше заместено с обромно кожено кресло с малка масичка, близо да прозореца. До тясната му спалня водеше една вратичка между етажерките. Леглото не беше голямо - персон и половина, обикновена дърворезба. В спалнята имаше и една малка толатка и доста голям скрин за дрехи. Банята също не беше голяма. Ваната беше от най-обикновена керамика, пригодна за един човек.