Сега ще разберете как работя аз .....
Главния герой в тази история е Макс 20 годишно момче родено в Майка Русия . Той имаше руса коса до раменете средно атлетично тяло много обичаше кафе , фанта бззт и кола да не забравяме и всичките шоколади , торти и лакомства паржоли и други работи . Макс работеше като продавач на пазара вече Втора година беше изпипан и научен от приемния си баща и беше един от най-добрите продавачи в пазарите на които ходеше секи ден . Макс беше трудо любив работеше 330 дена в годината и това почти него притесняваше , но проблема му беше слабите му нерви . Така да продължим ....... Понеделник Сутринта около 5 часа един хубав пролетен ден приемният баща на Макс дойде при него потупа го по рамото и каза .
-Айде Макс ставай трябва да тръгваме . /Макс се пробуди истърка си очите да се порасъни малко обу си чорапите и работните дрехи . След което се насади пред компютара огледа насам на там страниците из интернета . Запали една цигара гледаше сънено с едното око след като си испуши цигарата Владо приемня баща на Макс се показа през врата и каза .
-Чакам те доло . /а Макс каза .
-Офф добре сега идвам . /Макс се дигна от леглото и се запати към врата от закачалката си взе якето облече го взе си работническите кубинки обу ги завърза ги и излезна през варата . Долу пред къщата на Макс беше паркиран Синия Мерцедес и от стаичаката започнаха да вадят домати и други стоки които ги натовариха в бусчето с приемния баща на Макс . След час товарене и 500-600 кила стока двамата се качиха в буса и тръгнаха към Град Бяла Слатина . Макс не обичаше тоя град и винаги му се обращаха червата когато тръгваше на там , но нямаше избор . Макс легна на седалката качи си краката на прозореца на вратата и заспа . Около час по-късно Владо бутна Макс и каза .
-Айде шефе ставай пристигнахме до тук беше безплатното возене . /Макс се усмихна леко и каза .
-Окей аре да стоварваме . /След кеото излезнаха от буса отвориха задната и страничната врата на буса и започнаха да стоварят стоката 1-2 часа по касно около 8 часа сутринта . Макс които беше задъхан от всичкото стоварване и редене на стоките пред него имаше жилезна маса върху която беше наредил домати около 40 килограма в формата на Пирамида , а до тях имаше краставици и катнара на който Макс мереше стоките . Макс каза на Владо .
-Е бака отивам да зема нещо за ядене . /Взе десетина лева и трагна за храна след като се варна хапна запали цигара пи няколко двойни кафета и работата започна . Няколко часа и стотина клиенти по-късно пред Макс опашка от около десетина-петнадесет човека . Макс подхвърляше грамовете от едно и от два килограма като барман в изискан бар . Обслужваше по 5-6 клиента на минута и дойде реда на една жена около 60-70 годишна . Макс я попита .
-Добар ден мадам какво ще желаете . /Голяма усмивка на лицето и вятар в косите му , а тя му отговори с дрезгавия и дразнещ противен глас .
-Ами не аз просто разглеждам . /Макс и отвърна .
-Може ли да се свиете защото зад вас има петнадесет човека които ви чакат на опашката . /Тя му отвърна .
-Добре ./и се сви в страни Макс продължи да обслужва клиентите без да и обръща внимание на жената тя стоеше там около 5 минути след което нахално попита Макс .
-Ти няма ли да ме обслужиш вече ? /Макс я изгледа страно и каза .
-Ами не вие само разглеждате. /Тя го погледна с презрение в очите и му каза .
-Момче знаеш ли аз вярвам в господ и довечера ще се моля той да слезне и да ти отреже главата с ножа си . /Макс погледна страно и го избуши на смях две три минути по-касно Макс изтри салзите от очите си и каза .
-Крокодилче аз не вярвам в бог АЗ СОБСТВЕНО РЪЧНО ГО УБИХ СНОЩИ тай че си тичкай кам вас да ти не отрежа и на теб канчето . /Тя го погледа погледа и продължи с нейния дрезгав глас и попита Макс .
-Та ти няма ли вече да ме обслужиш бе момче . /Макс я погледна с презрение и неуважение яроста в него напъна зловещата аура която излизаше от него можеше да се осети на десетки метри около него и Макс с пълна сила на гласа си започна да вика по крокодила който го дразнеше вече 10-20 минути .
-А бе твойта мама тъпа аз преди 10 минути какво те питах бе крокодил нещастен . /Целия терпереше беше пипнал грамаж от два килограма и му оставаха около 5 секунди за да избухне като атомна бомба да обиколи масата и да и строши главата с двата килограма той искаше да и пръсне мозака по-целия паваж . Тогава Приемня баща на Макс дойде прегърна го и каза .
-Макс стига бе успокой се недей не си заслужава да я лежиш тая курва мрасна . /Макс се поуспокои през това време крокодила беше се испарил като сняг в сланчев ден .
п.п това е реална случка която ми се е случвала всичко е истина . Ще продължа с историите някой друг пат за сега тази ще ви стигне ^_^
Заглавие: Един Понеделник 
Нед Апр 18, 2010 11:35 pm
