Абитуриентски версии на класически стихотворения

Бабо Мравке

- Госпожо, къде така?
- Тичам, ученико, за часа.
А ти, где с таз бележка?
- Утре сутринта ще е тежка,
че довечера ще пием бира чешка.
- А когато срока приключи,
кой ще се вайка, че не учи?
- Ще поискам срам не срам
да не правите проблем голям.
- Аз пък няма да те оформя,
ако не дойдеш с униформа!


Хаджи Димитър

Жив е той, жив е! Там под учебника,
потънал в пот, лежи и кълне
юнак с голяма двойка в бележника,
юнак в изтощение и сълзи.

На една страна захвърлил доклад,
на друга химикалка на две строшена;
очи темнеят, главата компот,
уста проклинат цяла вселена!


На прощаване

Не плачи, госпожо, не тъжи,
че станах ази абитурентин,
абитурентин, госпожо, хаймана,
та тебе нервна оставих
за пет години да жалиш!
Но кълни, г-жо, проклинай
тоз министър - наш душманин,
дето нас млади пропъди
по тази тежка чужбина -
да ходим да се скитаме
немили, клети, недраги!


Болница

Тази бяла варосана зала на класната стая,
до самите стени прилепените одрасканите чинове
и лица отегчени по тях, и лица в меланхолия
със синия цвят на химикал рисуват рингове.

Тези черни семки връз прострените бели тетрадки
като ученици излизащи да пушат в бяг,
тези сухи ръце, люпещи останалите ядки,
и очи може би вгледани в друг свят.

Тишината и здрачът и този заспал ученик
със смучки от снощи и очила по последна мода,
и звънът, и звънът на големия стенен часовник
сякаш тежките стъпки на приближаващата свобòда.


Септември

Даскалото ражда след на срока пика
вековната радост на ученика:
КОЙ ИМА БАЛ?!
Гиманията!

Дълбоко сред коли и свирки.

Преди да се тръгне
- преди да се съмне
из банкети пищни
из дебри училищни
из пълни механи
из дискотеки шумни
села
градове
дворове
из хижи, хотели
из магазини, барове, кафета
тойоти
мерцедеси
опели
шкоди
беемвета
туингота:

по пътища и по завои
навсякъде
по кръстовища, спирки, площади
през ръка
през години
през учители
през проблеми
двойки
забележки
конски
спорове горещи
отсъствия
родителски срещи
предупреждения:
костюмирани
гримирани
пияни
отбрани
надебелели от ядене
изпотени от бягане
красиви
диви
горделиви
облечени
изгладени
научени
спретнати
обработени
весели
сияещи
- с рози
и песни
с музика и барабани
с кларинети, тимпани, латерни,
флигорни, тромбони, тръби:
на гърба с копринени ризи,
в ръцете - не с химикалки,
а с шампанско бутилки,
абитуриенти без конкуренти
с пръсти
със свирки
с тромбони
с гайди
с букети
с токчета
с перчеми
и мехлеми
- двойкаджии и отличници -
се спуснаха всички отвред
- като отприщено стадо
от слепи животни,
безброй
яростни бикове -
с викове
с дюдюкане
полетяха напред
без ред
неудържими
страхотни
велики:
АБИТУРИЕНТИ!


Опълченците на Шипка

О, Гимназия!
Толкоз години учениците
как бележника бранят. Техните учебници
трепетно повтарят на боя ревът.
Пристъпи ужасни! Дванайсетий път
даскал поглежда "А сега?",
а ученик възкликва "Греда".
Въпрос подир въпрос! Пищов след пищов!
Абитуриент безумний сочи датата пак
и вика: "Викайте! Тамо е балът!"
И ордите тръгват с вик млад,
и "Гимазията има бал" не ще да спре.
Но върхът отговаря с други вик: Не!
И с нов дъжд ултиматуми и заплахи
ръководството спира устремът наши.