Гората

Гъстата гора, за която се носят слухове, че е създадена специално за Здрачниците се използва специално за тяхните тренировки и симулации на мисии.

1. Пробуждането.

- В грешка ли бях? Грешното решение ли взех? Все още не мога да си спомня от къде точно нещата започнаха да се объркват... Въпреки че всичко свърши така, аз още мога...
Двете луни над Талиесин бяха пълни. Окото му се заковаха за тях, отразявайки светлината им в собсвеното си черно-червено.
- Ние сравняваме нещата. Хората са същества на състраданието. Ние сравняваме нещата едно с друго и решаваме кое е по-доброто. Решаваме го без да обърнем внимание дали е правилното или грешното решение, ние просто сляпо приемаме случилото се след това. Бизнес е, както всичко останало, това да изпълняваш мисии, да убиваш хора, да крадеш. Бизнес е и да умреш на бойното поле. Бизнес е и смъртта да дива във врата ти. Тогава... всичко беше бизнес, както обикновено.
- Не думай... – Тъмен силует се надвиси над главата му, закривайки гледката към луните.
- Животът и смъртта са двете страни на една и съща монета. Всеки може да вземе живот и всеки може да подари смърт.
Червено-черното му око засия ярко. Той се изправи, сякаш от тежка битка и се обърна, поглеждайки в очите на човека, намиращ се до него.
- Много от тези, които умрат, оставят някого след себе си. И, отново, днес – семейства, приятели, съсдеди... стенат за тези, които са загубили живота си, независимо кой ден е и на каква възраст са, това никога не се променя. Единствената разлика е, че това ще става все по-често в този свят. Така... Това е.
Лукава усмивка се разля по лицето на раздърпания мъж с червено-черно око и гарванова коса, железата бляснаха, а той... той изчезна в нищото.
- Индиго - проблемен хлапак. Раниха го – стана по-силен, обезобразиха половината му лице – стана студен и безразличен, извадиха лявото му око – придоби нотка на арогантност... сега, когато за пореден път прецака смъртта... започна да се прави и на философ. Толкова много думи, за такъв... неблагодарник.